Адвокат Богомил Йорданов с поредица от практически правни разяснения за защита при ЧСИ, бързи и ипотечни кредити

В няколко издания на ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ публикувахме поредица от интервюта с адвокат Богомил Йорданов, посветени на едни от най-сериозните правни и финансови проблеми, пред които могат да бъдат изправени гражданите — изпълнителни дела, действия на частни съдебни изпълнители, бързи и ипотечни кредити и спорове с небанкови финансови институции.

Поредицата представлява свободно достъпна правна информационна библиотека, в която адвокат Богомил Йорданов дава практически разяснения по най-често задаваните въпроси: какво да направим при получаване на документи от ЧСИ, кои срокове не бива да се изпускат, как се обжалват запори, такси и разноски, кои доходи и имущества са защитени от закона и какви рискове крият договорите за бързи и ипотечни кредити.

Разгледани са и реални ситуации от адвокатската практика, при които прибързано подписано споразумение, признание на дълг, пропуснат срок или липса на навременна правна помощ могат да доведат до значително увеличаване на задължението, загуба на права, а в най-тежките случаи – и до публична продан на недвижим имот.

Целта на поредицата е хората да получат безплатно отговори на важните въпроси и сложните правни процедури да бъдат обяснени на достъпен език, така че повече хора да разпознават рисковете и да знаят как да реагират още при първия получен документ.

Публикациите имат информационен характер и не заместват индивидуалната правна консултация, тъй като всеки случай зависи от конкретния договор, съдебните документи, датите на връчване и действията по изпълнителното дело. Но отлично ви подготвят какви въпроси да зададете на адвокати, колектори, ЧСИ, институции.

Адвокат Богомил Йорданов работи в областта на кредитните и изпълнителните спорове, с особен фокус върху бързите и ипотечните кредити.

Практиката му обхваща проверка на договори, лихви, такси, неустойки, обезпечения и клаузи за предсрочна изискуемост, както и защита при заповедни и изпълнителни производства.

Той консултира клиенти както преди подписване на договор за кредит, така и при вече възникнал спор, просрочие, запор, възбрана, публична продан или действия на частен съдебен изпълнител.

Особено внимание отделя на неравноправните и нищожни клаузи, рисковете при ипотекиране на единствено жилище и възможностите за защита, когато претендираният дълг е значително по-висок от първоначално получения кредит.

Професионалният му опит включва и пет години работа в кантора на частен съдебен изпълнител, както и успешно положен изпит за помощник-ЧСИ, което му дава практическо познаване на изпълнителния процес отвътре. Безценно!

Дигитална библиотека „Закон и право“

Дигиталната библиотека се обновява периодично.

Материалите имат информационен характер и не представляват индивидуална правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разгледан според неговите факти и обстоятелства.

Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ: защо не бива да остава без реакция

Получаването на документ от частен съдебен изпълнител често предизвиква притеснение, но още по-опасна от самото притеснение може да бъде липсата на реакция. Причината е проста: зад привидно административни формулировки като „Покана за доброволно изпълнение“ или „Съобщение за образувано изпълнително дело“ стоят конкретни процесуални действия, срокове и възможности за защита.

А в определени случаи пропуснатият срок може да означава не просто натрупване на допълнителни разноски, а запори, възбрани и развитие на изпълнението срещу недвижим имот.

Според адвокат Богомил Йорданов една от първите грешки, които длъжниците допускат, е да приемат, че всички документи от съдебен изпълнител означават едно и също. Това не е така.

Покана за доброволно изпълнение и съобщение за образувано дело не са едно и също

Разликата между двата документа има практическо значение.

Съгласно чл. 428 от Гражданския процесуален кодекс съдебният изпълнител по принцип кани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато обаче заповедта за изпълнение вече е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се предоставя. Вместо покана се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.

Това е важно уточнение, защото не наименованието на документа само по себе си определя правата на длъжника. Трябва да се установи на какво основание е издадена заповедта за изпълнение, кога е връчена, кога е издаден изпълнителният лист и какъв срок тече в конкретния случай.

Какво се случва при заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК

Производството по чл. 410 ГПК позволява на кредитор да поиска от съда издаването на заповед за изпълнение за определени парични вземания и други изрично предвидени в закона задължения.

След връчването на заповедта длъжникът разполага с едномесечен срок, в който може да възрази срещу нея. По правило не е необходимо самото възражение да бъде мотивирано. Законът изрично предвижда, че този едномесечен срок не може да бъде продължаван.

При своевременно възражение кредиторът може да бъде задължен да предяви иск и вече в исков процес да установява съществуването на претендираното вземане. Законът предвижда специални правила и когато връчването е извършено по реда на чл. 47 ГПК, поради което не е правилно всеки случай на ненамиране на длъжника на адреса да се свежда автоматично до „залепено уведомление и окончателно влизане в сила на заповедта“.

Ако възражение не бъде подадено в законния срок и не е налице друга предвидена от закона хипотеза, заповедта влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Когато впоследствие бъде образувано изпълнително дело и заповедта вече е била връчена, длъжникът може да получи именно съобщение за образувано изпълнително дело, а не нова покана с нов срок за възражение.

Това означава, че човек не бива да приема получаването на съобщението като начало на нов едномесечен срок срещу самата заповед. Този срок може вече да е изтекъл.

При чл. 417 ГПК ситуацията е различна

Особено внимание е необходимо, когато изпълнението е започнало въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Законът допуска заповед за изпълнение да бъде поискана въз основа на определени документи – например извлечение от счетоводните книги на банка при предвидените от закона условия, нотариален акт или договор с нотариална заверка на подписите, ипотечен акт, запис на заповед и други изрично посочени документи.

При тези случаи кредиторът може да поиска и незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Съдът извършва предвидената от закона проверка на документа и при наличие на предпоставките може да издаде изпълнителния лист още преди длъжникът да е упражнил правото си на възражение.

Точно затова на практика е възможно човек да разбере за производството едва когато получи документи от съдебния изпълнител или установи, че върху негова банкова сметка или имущество вече е наложена обезпечителна или изпълнителна мярка.

Един месец за възражение – но две седмици за доброволно изпълнение

Тук много лесно могат да бъдат объркани два различни срока.

Двуседмичният срок, посочен в поканата за доброволно изпълнение, е срокът, който съдебният изпълнител предоставя за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК.

Отделно от него, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, за да подаде възражение срещу нея по чл. 414 ГПК.

А когато е постановено незабавно изпълнение по чл. 417 и 418 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение също може да бъде атакувано с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта, като жалбата се подава заедно с възражението срещу заповедта.

Точно това прави датата на връчване толкова важна.

Възражението невинаги спира действията на ЧСИ

Друг сериозен риск е погрешното убеждение, че щом длъжникът подаде възражение, съдебният изпълнител автоматично трябва да прекрати всички действия.

При незабавно изпълнение това по принцип не е така.

За част от основанията по чл. 417 законът предвижда, че възражението не спира принудителното изпълнение само по себе си. Съществуват обаче механизми, чрез които може да бъде поискано спиране.

Съдът може да спре изпълнението и без обезпечение, когато е направено искане, подкрепено с писмени доказателства, че например вземането не се дължи, че се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или че размерът на вземането по потребителски договор е неправилно изчислен.

Това е особено важно при потребителски и ипотечни кредити, защото спорът за действителността на договора, за отделни договорни клаузи или за размера на претендираното задължение не означава автоматично, че изпълнителните действия спират.

Необходима е своевременна процесуална реакция.

Какво е задължен да връчи съдебният изпълнител

При незабавно изпълнение законът поставя конкретни задължения и върху съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 418, ал. 6 ГПК на длъжника трябва да бъдат връчени препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който тя е издадена, с отбелязването за издадения изпълнителен лист.

След връчването съдебният изпълнител е длъжен незабавно да изпрати до съда по електронен път информацията и документите с отбелязване за извършеното връчване.

Това не е маловажна административна формалност. Датата на връчването определя началото на някои от най-важните срокове за защита на длъжника.

По наблюдения на адвокат Йорданов именно в производства, при които е насочено изпълнение срещу ипотекиран недвижим имот, всяко забавяне при установяването на датата на връчване и предприемането на необходимите действия може да има сериозни последици.

Когато изпълнението е насочено към недвижим имот, времето става критично

Изпълнителното производство може да се развива паралелно със спора на длъжника относно самото вземане. Затова не е достатъчно човек просто да е убеден, че кредиторът няма право или че договорът съдържа незаконосъобразни клаузи.

Тези твърдения трябва да бъдат превърнати в правилното процесуално действие и то в правилния срок.

При изпълнение върху недвижим имот могат да последват опис, оценка и публична продан. Колкото по-напред е стигнала процедурата, толкова по-ограничени могат да станат възможностите за защита срещу вече извършените действия.

Дори постановлението за възлагане след публична продан може да бъде обжалвано от длъжника само на изрично посочените в закона основания – например при ненадлежно извършено наддаване или ако имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Затова стратегията „ще реагирам, ако стане сериозно“ е особено рискова. В изпълнителното производство моментът, в който ситуацията вече изглежда очевидно сериозна, може да е много по-късен от момента, в който е трябвало да бъде предприета защитата.

А ако заповедта вече е влязла в сила?

Получаването на съобщение за образувано изпълнително дело може да означава именно това – че срокът за обичайното възражение срещу заповедта вече е изтекъл.

Това обаче не означава, че всеки друг способ за защита непременно е изгубен.

В зависимост от конкретния случай значение могат да имат начинът на връчване, основанието на вземането, потребителският характер на договора, евентуални неравноправни клаузи, действителността на договора, извършени плащания, давност, действията на съдебния изпълнител и други обстоятелства.

Тези въпроси не могат да бъдат решавани по обща формула. Именно тук индивидуалният анализ на заповедното и изпълнителното дело е решаващ.

Могат ли да се обжалват разноските на ЧСИ?

Да. ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата срещу подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител се подава чрез него до съответния окръжен съд, като общият срок е две седмици, изчислен според правилата на чл. 436 ГПК.

Това е още една причина всеки получен документ да бъде прегледан веднага, дори когато възражението срещу самата заповед вече не е възможно по общия ред.

Какво трябва да направи човек, когато получи документ от ЧСИ

Най-разумната реакция не е нито паника, нито игнориране на документа. Необходимо е възможно най-бързо да се установят:

• какъв точно документ е получен – покана за доброволно изпълнение или съобщение за образувано изпълнително дело;
• какъв е номерът на изпълнителното дело и кой е съдебният изпълнител;
• кой е кредиторът и какъв размер на задължението се претендира;
• въз основа на какъв акт или документ е издаден изпълнителният лист;
• има ли заповед за изпълнение и по кой текст на ГПК е издадена;
• на коя дата е извършено връчването, защото от нея могат да текат преклузивни срокове;
• има ли вече наложени запори, възбрани, насрочен опис или публична продан;
• има ли основания за възражение, жалба или искане за спиране на изпълнението;
• има ли спор относно договора, размера на задължението, плащанията или разноските.

Най-опасната реакция е документът да бъде оставен настрани с мисълта, че „ще се види по-късно“.

Поканата от ЧСИ не е просто предупреждение

Това е основният извод и от практиката, описана от адвокат Богомил Йорданов.

Получаването на покана за доброволно изпълнение може да бъде моментът, в който длъжникът за първи път разбира, че срещу него вече съществуват заповед за изпълнение, изпълнителен лист и започнало принудително изпълнение.

От този момент часовникът може вече да тиктака.

Един месец за възражение срещу заповедта. Две седмици за определени жалби срещу действията и разноските на съдебния изпълнител. Възможно паралелно развитие на принудителното изпълнение. И при определени случаи – реален риск то да бъде насочено към жилище или друг недвижим имот.

Затова поканата от ЧСИ не трябва да бъде възприемана просто като писмо за неплатен дълг. Тя е процесуален документ, който трябва да бъде прочетен, проверен и оценен веднага.

Навременната реакция не гарантира автоматично, че дългът ще отпадне или че изпълнението ще бъде спряно. Но тя запазва възможностите за защита, които законът предоставя.

А пропуснатият срок понякога означава, че част от тези възможности вече няма да могат да бъдат използвани.

Материалът е изготвен с експертното съдействие на адвокат Богомил Йорданов и се основава на неговия практически опит по изпълнителни производства и защита на длъжници.