Правен маркетинг и PR в България: какво е разрешено за адвокати, кантори и юридически професии

До неотдавна рекламата на адвокатската дейност в България беше формално забранена. За Правен маркетинг и PR и сега не се говори много. Адвокатите можеха да публикуват професионална информация за образованието, опита, областите си на работа и езиците, които владеят, но не и свободно да рекламират услугите си като останалите участници на пазара.

Това се промени през 2026 г.

От 17 февруари 2026 г. адвокатите и адвокатските дружества имат изрично законово право да рекламират своята професионална дейност. Правото на реклама обаче не означава, че юридическите услуги могат да се представят като обикновен търговски продукт.

При правния маркетинг продължават да действат професионалната тайна, достойнството на професията, защитата на потребителите, правилата срещу заблуждаващата реклама, защитата на личните данни и ограниченията, свързани със съдебните производства.

Освен това различните юридически професии не са поставени под един и същ режим. Едни могат да рекламират при определени условия, други могат само да популяризират дейността си по обективен начин, а при професиите с публични функции маркетинговата активност е значително по-ограничена.

Няма единен закон за правния маркетинг

В България няма отделен закон, наречен „Закон за правния маркетинг“, който да урежда рекламата и публичното представяне на всички юридически професии.

Правният режим се състои от няколко нива:

• специалния закон и етичния кодекс на съответната професия;
• Закона за защита на конкуренцията;
• Закона за защита на потребителите;
• Закона за електронната търговия;
• Общия регламент за защита на данните – GDPR;
• правилата за електронните съобщения и директния маркетинг;
• европейските правила за онлайн платформите и изкуствения интелект;
• защитата на честта, достойнството и доброто име;
• адвокатската, професионалната, съдебната и търговската тайна;
• авторското право и правата върху търговски марки;
• специалните ограничения при съдебни и досъдебни производства.

Затова една и съща комуникация може да бъде допустима за правен консултант, ограничена за адвокат и напълно несъвместима със статута на нотариус или магистрат.

Историческата промяна от февруари 2026 г.

С измененията на Закона за адвокатурата, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 17 от 13 февруари 2026 г., беше приет нов чл. 42. Той изрично постановява, че адвокатът има право да рекламира професионалната си дейност при спазване на закона и Етичния кодекс на адвоката.

Официален текст на измененията в Закона за адвокатурата

Промяната влиза в сила на 17 февруари 2026 г.

Преди тази дата законът формално забраняваше рекламата, но допускаше адвокатът да разпространява информация за:

• областите, в които практикува;
• професионалния си опит;
• образованието и квалификацията си;
• владеените езици;
• членството си в правни организации;
• адреса и средствата за контакт;
• своята интернет страница.

Следователно и преди 2026 г. не всяка публична изява на адвокат е била забранена. Експертният анализ, интервюто, юридическият коментар и обективната професионална биография не са автоматично реклама.

Разликата е, че сега законът изрично допуска и рекламни съобщения, стига те да отговарят на установените ограничения.

Какво могат да рекламират адвокатите

Адвокатът може да представя:

• своето име и професионален статут;
• адвокатската колегия, в която е вписан;
• областите на правото, в които работи;
• образование и допълнителни квалификации;
• професионален опит;
• владеени езици;
• международни и професионални членства;
• публикации, преподавателска и научна дейност;
• адрес, сайт и средства за контакт;
• начина на предоставяне на услугите;
• цени или принципи за определяне на възнагражденията, ако са представени точно;
• възможности за онлайн консултация;
• участие в реални и проверими класации или професионални отличия.

Рекламното съобщение трябва да представя професионалната дейност вярно и обективно. То трябва да бъде съобразено с поверителността, почтеността и достойнството на адвокатската професия.

Тези правила важат не само за индивидуалните адвокати, но и за адвокатските дружества и сдружения.

Какво е забранено в адвокатската реклама

Новият чл. 42, ал. 3 от Закона за адвокатурата забранява няколко основни вида послания и практики.

Невярна или подвеждаща информация

Не може да се публикува информация, която заблуждава относно:

• професионалния статус;
• квалификацията;
• специализацията;
• опита;
• цената;
• безплатната правна помощ;
• срока за решаване на казуса;
• възможния резултат;
• отношенията с институции или съдилища.

Рискови са твърдения като:

• „най-добрият адвокат в България“;
• „адвокат №1“;
• „най-успешната кантора“;
• „98% спечелени дела“;
• „единственият специалист в тази област“.

Подобни определения могат да бъдат използвани само ако се основават на ясни, актуални, проверими и обективни критерии. Дори тогава трябва да се прецени дали не накърняват достойнството на професията или не създават погрешни очаквания.

Необективно сравнение с други адвокати

Сравнителната реклама не е абсолютно забранена, но трябва да се основава на обективни характеристики и да не нарушава професионалните принципи.

Недопустими биха били послания от типа:

• „по-добри сме от всички останали“;
• „за разлика от другите адвокати, ние печелим“;
• „единствената кантора, която защитава истински клиентите си“.

Публичните нападки срещу конкурент също могат да представляват нелоялна конкуренция и увреждане на доброто име.

Гарантиране на резултат

Адвокатът не може да поражда неоправдани очаквания за резултат, който не зависи единствено от неговата професионална работа.

Затова са недопустими формулировки като:

• „Гарантирано спираме ЧСИ“;
• „Сигурно печелим делото“;
• „Ще заличим всички ваши задължения“;
• „Гарантиран развод без усложнения“;
• „Ще получите обезщетението си до 30 дни“.

Адвокатът може да обясни правните възможности, процедурата, рисковете и своя подход, но не може да обещае решение на съд, прокуратура, административен орган, кредитор или насрещна страна.

Използване на клиенти и дела

Законът допуска разкриване на данни за клиент или негово дело само при изрично писмено съгласие на клиента.

Това съгласие обаче не е достатъчно във всички случаи.

Трябва да се преценят още:

• адвокатската тайна;
• GDPR;
• данните на насрещната страна;
• данните на деца, свидетели и вещи лица;
• следствената и съдебната тайна;
• търговската тайна;
• ограниченията за разгласяване на материали по досъдебно производство;
• възможното увреждане на клиента.

Публикуването на „успешен казус“ остава високорисково дори когато името на клиента е заменено с инициали. Обстоятелствата по делото понякога позволяват лицето да бъде разпознато и без пряко посочване на името.

Реклама към жертви и уязвими лица

Законът забранява отправянето на рекламни съобщения към пострадали, жертви или техни близки, когато се намират в състояние, което не им позволява свободно и информирано да изберат адвокат.

Това е особено важно при:

• пътни произшествия;
• трудови злополуки;
• престъпления;
• домашно насилие;
• тежки медицински инциденти;
• масови уволнения;
• принудително изпълнение;
• внезапна загуба на имущество;
• смърт на близък.

Рекламното таргетиране по поведение, здравословно състояние, финансови проблеми или преживяна травма може да наруши едновременно Закона за адвокатурата, GDPR и правилата на онлайн платформите.

Реклама, PR или журналистическо съдържание

Един от най-важните въпроси е кога интервюто или експертната статия се превръщат в реклама.

Независимо редакционно съдържание

Публикацията може да бъде редакционно съдържание, когато:

• медията самостоятелно избира темата и събеседника;
• няма плащане или друга облага от представеното лице;
• адвокатът няма контрол върху крайния текст извън проверката на собствените си цитати;
• основната цел е информиране на обществото;
• липсва търговски призив за използване на конкретна услуга.

Това съдържание не е автоматично търговско съобщение. То обаче продължава да се подчинява на правилата за лични данни, клевета, авторско право, професионална тайна и съдебна информация.

Платен PR материал

Една публикация е платено търговско съдържание, когато адвокатът, кантората или свързано лице плаща за нейното създаване, разпространение или позициониране.

Това важи и когато текстът е оформен като:

• интервю;
• експертен анализ;
• лична история;
• биографичен профил;
• класация;
• препоръка;
• журналистически репортаж;
• материал за „успешен казус“.

Наименованието „PR публикация“ не премахва рекламния характер.

Когато съществува плащане, материалът трябва да бъде ясно обозначен като „Платено съдържание“, „Спонсорирана публикация“ или „Реклама“.

Съгласно европейските правила за защита на потребителите използването на редакционно съдържание за платена промоция, без това да бъде ясно посочено, е забранена търговска практика.

Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики

Етичният кодекс на адвоката също изисква рекламното съобщение да бъде ясно разпознаваемо като реклама.

Етичен кодекс на адвоката

Могат ли адвокатите да използват посредници и маркетингови агенции

След промените от 2026 г. адвокатът може да установява контакт с потенциални клиенти лично или чрез посредник.

Това създава законова възможност за работа с:

• медийни компании;
• PR и маркетингови агенции;
• специализирани правни платформи;
• онлайн каталози;
• системи за записване на консултации;
• LegalTech услуги;
• технологични посредници.

Посредникът обаче не може:

• да се намесва в отношенията между адвоката и клиента след първоначалния контакт;
• да получава поверителната информация, предоставена на адвоката;
• да поставя своя финансов интерес над интереса на клиента;
• да създава впечатление, че самият той предоставя адвокатска услуга, ако няма такъв статут.

Когато се използва онлайн платформа, тя трябва да осигурява:

• защита на личните данни;
• защита срещу нерегламентиран достъп;
• сигурен пряк контакт между адвоката и клиента;
• опазване на адвокатската тайна;
• прозрачни общи условия;
• ясно посочване какви данни се събират и на кого могат да бъдат предоставяни.

Възнаграждението на посредника трябва да бъде определено отделно от адвокатското възнаграждение.

Комисионните за „доведен клиент“ остават чувствителна област, защото трябва да бъдат съобразени и със забраните в Етичния кодекс за предоставяне на облага срещу изпращане на клиент.

Директен маркетинг и непоискани съобщения

Етичният кодекс на адвоката забранява използването на непоискани търговски съобщения.

Това поставя под сериозно ограничение:

• студените рекламни имейли;
• масовите съобщения в LinkedIn;
• рекламните съобщения във Viber, WhatsApp и Messenger;
• SMS кампаниите;
• закупените бази с контакти;
• автоматизираните съобщения до лица, за които се предполага, че имат правен проблем.

Не е достатъчно базата данни да бъде технически придобита от публичен източник. Публичността на един имейл адрес не означава автоматично съгласие той да бъде използван за адвокатска реклама.

Цени, безплатни консултации и промоционални предложения

Адвокатът може да публикува информация за цените или начина на тяхното определяне, но тя трябва да бъде точна и пълна.

Ако се рекламира „безплатна консултация“, трябва ясно да се посочи:

• каква е нейната продължителност;
• какво включва;
• дали е устна или писмена;
• дали след нея възниква задължение за договор;
• кои допълнителни услуги се заплащат;
• дали има държавни, нотариални, съдебни или други такси.

Когато клиентът е физическо лице, което използва услугата извън професионалната си дейност, се прилага и Законът за защита на потребителите.

Съдът на Европейския съюз приема, че договорите между адвокат и потребител подлежат на контрол за прозрачност и неравноправни клаузи. При почасово възнаграждение клиентът трябва да получи достатъчно информация, за да може да оцени икономическите последици.

Решение на Съда на ЕС по дело C-395/21

Отзиви, препоръки и спечелени дела

Отзивите не са забранени, но крият няколко различни риска.

Те трябва да бъдат:

• автентични;
• публикувани със съгласието на автора;
• неманипулирани;
• без данни, които нарушават професионалната тайна;
• без обещания, че същият резултат ще бъде постигнат и при други клиенти.

Фалшивите, купените и редактираните до неузнаваемост отзиви могат да представляват заблуждаваща търговска практика.

Фактът, че един клиент е спечелил дело, не доказва, че друг клиент ще постигне същия резултат. Затова отзивът не трябва да се превръща в косвена гаранция.

Награди, класации и определения като „водещ адвокат“

Адвокат или кантора могат да посочват реални награди и участия в класации, но трябва да е ясно:

• коя организация е издала отличието;
• през коя година;
• по каква методология;
• дали участието е било платено;
• дали наградата е свързана със спонсорство;
• дали класацията обхваща целия пазар или само участниците в конкретна инициатива.

Изразът „награден адвокат“ може да бъде обективен факт.

Изразът „най-добрият адвокат“ е субективна претенция и изисква доказуем критерий, който рядко може да бъде установен без риск от заблуждаване.

Нотариуси: професионална публичност, а не обикновена реклама

Нотариусът изпълнява публични функции и не е поставен в същото положение като адвоката или търговския консултант.

Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Професионалното представяне на нотариус трябва да се ограничава основно до точна информация за:

• името;
• района на действие;
• адреса на кантората;
• работното време;
• средствата за контакт;
• достъпността;
• организацията за прием на граждани.

Публично разпространяваният текст на Етичния кодекс на нотариусите от 2000 г. определя като нелоялна конкуренция рекламата, привличането чрез намалени възнаграждения, предоставянето на материални облаги и договарянето с посредници за насочване на клиенти.

Официалната страница на Нотариалната камара потвърждава приемането на кодекса, но не предоставя леснодостъпен актуален консолидиран текст.

История на Нотариалната камара

Затова всяка по-активна рекламна кампания на нотариус трябва да бъде предварително проверена спрямо актуалните решения и етични правила на Камарата.

Частни съдебни изпълнители

Етичният кодекс на частните съдебни изпълнители не въвежда абсолютна забрана за всяка форма на публичност, но забранява:

• сравнителната реклама;
• подвеждащата реклама;
• рекламата, накърняваща престижа на професията;
• привличането чрез безплатни или намалени такси;
• предоставянето на облаги за насочване на клиенти;
• публичните изяви, които увреждат колеги или институции.

Етичен кодекс на частните съдебни изпълнители

Обявленията за публични продажби не са реклама на съдебния изпълнител. Те представляват задължителна публичност на конкретно изпълнително производство.

Държавните съдебни изпълнители осъществяват институционална комуникация, а не клиентопридобиващ маркетинг.

Медиатори

Медиаторът може да популяризира своята дейност, но само чрез методи, които дават точна представа за медиацията.

Наредба № 2 и Етични правила за поведение на медиатора

Медиаторът не трябва:

• да обещава задължително разрешаване на спора;
• да представя медиацията като съдебна защита;
• да дава правен съвет в качеството си на медиатор;
• да обвързва възнаграждението си с резултата;
• да разкрива информация от процедурата.

Допустимо е да представя обучение, регистрация, опит, области на медиация, езици, начин на провеждане и размер на възнаграждението.

Арбитри и арбитражни институции

След законодателните промени от 2025 г. постоянните арбитражни институции в България подлежат на регистрация и трябва да поддържат сайт, правила, тарифа и списък на арбитрите.

Закон за арбитража – изменения от 2025 г.

Публичното представяне не трябва да:

• внушава несъществуваща регистрация;
• съдържа неверни данни за арбитрите;
• създава впечатление за държавен съд;
• обещава благоприятен резултат;
• предлага арбитраж на потребителски спорове, които не могат да бъдат предмет на арбитраж.

Представители по индустриална собственост

Представителите по индустриална собственост нямат обща забрана за реклама, но законът им забранява да използват способи за привличане на клиенти, несъвместими с професионалната етика.

Те трябва да спазват:

• добросъвестност;
• професионална тайна;
• интересите на клиента;
• правилата за конфликт на интереси;
• престижа на професията.

Когато представителят е и адвокат, към него се прилагат едновременно правилата за индустриалната собственост и Законът за адвокатурата.

Синдици, вещи лица и други специалисти

При синдиците няма установена обща специална забрана за реклама, но Етичният кодекс не допуска подвеждане относно:

• правомощията;
• квалификацията;
• опита;
• професионалните възможности;
• изпълнението на възложените функции.

Нормативна база за синдиците – Министерство на правосъдието

При вещите лица, съдебните преводачи и други специалисти без специален рекламен режим се прилагат общите закони. Те не трябва да внушават гарантирани назначения, влияние върху съд или институционално одобрение, каквото не притежават.

Юристи и правни консултанти, които не са адвокати

Придобитото юридическо образование не е равнозначно на вписване като адвокат.

Юристът или правният консултант, който не е адвокат, не трябва да създава невярна представа, че:

• е вписан в адвокатска колегия;
• разполага с всички права на адвокат;
• предоставя адвокатска защита;
• дейността му е защитена от адвокатска тайна;
• може да представлява клиент във всяко съдебно производство;
• организацията му е адвокатско дружество, ако не е регистрирана като такова.

Професионалният статус трябва да може да бъде проверен в съответния публичен регистър.

LegalTech, правни платформи и изкуствен интелект

LegalTech компаниите и правните платформи се подчиняват на общите правила за реклама, потребителска защита, електронна търговия и лични данни.

Когато платформата свързва потребители с адвокати, трябва да бъдат спазени и специалните изисквания на Закона за адвокатурата относно посредниците, поверителността и защитения контакт.

От 2 август 2026 г. чл. 50 от европейския AI Act въвежда допълнителни изисквания за прозрачност.

Регламент на ЕС за изкуствения интелект – AI Act

Потребителят трябва да бъде информиран, когато общува с AI система, освен ако това е очевидно.

Правният чатбот не трябва да внушава, че:

• е адвокат;
• между него и потребителя възниква адвокатска тайна;
• автоматичният отговор е окончателно индивидуално правно становище;
• може да гарантира изхода на правен спор;
• замества професионалната проверка от квалифициран специалист.

AI изображенията, deepfake съдържанието и синтетичните аудио- и видеоматериали също подлежат на правила за обозначаване.

Социални мрежи, Google и таргетирана реклама

Digital Services Act изисква рекламите в онлайн платформите да бъдат разпознаваеми и да показват:

• от чие име се публикуват;
• кой ги заплаща;
• основните параметри на таргетирането.

Digital Services Act

Особено рисково е таргетирането на потребители според предполагаеми:

• здравословни проблеми;
• наказателни обвинения;
• финансови затруднения;
• семейни конфликти;
• сексуална ориентация;
• политически или религиозни възгледи;
• преживяно насилие;
• участие в съдебен спор.

Това може да представлява използване на чувствителни лични данни и едновременно да наруши забраната за насочване на адвокатска реклама към уязвими лица.

Правен PR по време на съдебен спор

Litigation PR – публичната комуникация около съдебен или институционален спор – не е изрично забранен. Той обаче е ограничен от:

• презумпцията за невиновност;
• адвокатската и професионалната тайна;
• защитата на личния живот;
• гражданската отговорност за вреди;
• правилата за обида и клевета;
• търговската тайна;
• защитата на личните данни;
• забраната за разгласяване на материали от разследването без разрешение на прокурора.

Наказателно-процесуален кодекс

Недопустимо или високорисково е:

• обвиняем да бъде представян като доказано виновен;
• да се публикуват материали от досъдебно производство;
• да се оказва медиен натиск върху съд, свидетели или вещи лица;
• да се разкрива стратегията на клиента;
• да се публикуват лични данни без необходимост;
• чуждо обвинение или трагедия да се използват като рекламна история.

Практическо разграничение: позволено, рисково и недопустимо

Обичайно допустимо

• образователни правни статии;
• анализи на законодателни промени;
• експертни коментари;
• точна професионална биография;
• информация за образование, езици и квалификации;
• участие в обществени дискусии;
• видимо обозначени рекламни публикации;
• проверима информация за услуги и цени;
• собствен сайт и професионални профили.

Допустимо само след внимателна проверка

• платени интервюта;
• клиентски отзиви;
• представяне на спечелени дела;
• сравнение с други професионалисти;
• класации и награди;
• рекламни послания за „безплатна консултация“;
• посредници и lead generation;
• affiliate модели;
• таргетирани кампании;
• AI чатботове;
• комуникация по текущи съдебни дела;
• кампании, свързани с жертви, длъжници или обвиняеми.

Недопустимо или с изключително висок правен риск

• гарантиран резултат;
• скрита платена публикация;
• фалшиви отзиви;
• невярна професионална квалификация;
• измислена награда или класация;
• необективна сравнителна реклама;
• използване на клиент без необходимото съгласие;
• разкриване на адвокатска или професионална тайна;
• публикуване на материали от разследване без разрешение;
• агресивно привличане на жертви и уязвими лица;
• масови непоискани рекламни съобщения от адвокат;
• внушаване на влияние върху съд, прокуратура или институция.

Правният маркетинг не продава гарантиран резултат

Промените от 2026 г. не превръщат адвокатската професия в обикновена търговска дейност. Те признават правото на адвоката да бъде видим, да обяснява своята компетентност и да достига до хората, които имат нужда от професионална правна помощ.

Истинската граница не минава между „публичност“ и „мълчание“. Тя минава между информираното професионално позициониране и манипулативното обещание.

Правният маркетинг не трябва да продава сигурна победа. Неговата задача е да направи видими компетентността, професионалната преценка, независимостта, почтеността и способността на юриста да бъде полезен в конкретна правна ситуация.

В този смисъл най-силният правен PR не е най-шумният. Той е този, който изгражда доверие, без да обезценява професията и без да превръща чуждия правен проблем в рекламна стока.

Материалът представя общата нормативна рамка към 1 август 2026 г. и не представлява индивидуално правно становище за конкретна реклама или кампания.

Автор: Радостина Минчева
Основател на ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ
Редакционна помощ: Изкуствен интелект (AI)
Снимка: Изкуствен интелект (AI)

Legal Marketing & PR Practice

ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ разработва стратегически решения в областта на правния маркетинг и PR за адвокати, адвокатски дружества, юридически кантори и професионални организации. Потърсете ни https://vipmedia.bg/contact-2/

Тази статия е част от авторската експертна поредица на ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ, посветена на маркетинга, PR, брандинга, дигиталните комуникации и изграждането на професионален авторитет.

Радостина Минчева е основател на ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ, медиен издател, автор и консултант по стратегически маркетинг, PR, брандинг и дигитални комуникации. Работи по проекти за изграждане на експертен авторитет и дългосрочна публична репутация.