В типографията за уеб последната дума винаги има устройството на потребителя – не дизайнерът.

Защо се говори за „българска“ и „руска“ кирилица?

(Защо терминът „българска кирилица“ заблуждава – критичен поглед към типографските внушения)

Термините „българска“ и „руска“ кирилица не са езикови или политически, а „жаргонни“ типографски термини, използвани в шрифтовия дизайн, за да се опишат два различни визуални стила на изписване на кирилските букви.

Исторически първите дигитални шрифтове с кирилица са направени от руски дизайнери (или от западни автори, следващи руски образци), което води до разговорно утвърждаване на „руския стил“ като де факто едва ли не стандарт. По-късно български типографи започват да създават версии на същите шрифтове, но с форми, съобразени с българската традиция на изписване. Именно това води до визуалното разграничение, при което букви като а, д, г, п, т, и, щ изглеждат по-различно в „българската“ версия.

Така възниква разделението да се прави уточнение кой стил се използва в даден шрифт – руски дизайнерски стил или български дизайнерски стил.

Когато кирилицата става визуална манипулация

„Българската кирилица“ – термин с графичен смисъл, не национален дълг.

Важно е да се каже ясно: „българска кирилица“ е просто типографски термин, приет в дизайнерските среди, който описва определен графичен стил на буквите, а не езикова, политическа или морална категория. Разделението между „българска“ и „руска“ кирилица е въпрос на дизайнерска визия – не е задължително, не е стандарт и не е задължение. Въпреки това в последните години някои хора – по убеждение или с маркетингови цели – се опитват да натрапят идеята, че „истинските“ български сайтове трябва да използват само т.нар. „българска“ кирилица. Това обаче е емоционално внушение, а не обективна необходимост.

Когато липсват реални аргументи, започват да се използват патриотични нотки и реторика, която въздейства на чувствата, но не обяснява функционални или естетически предимства. Така дизайнерският жаргон се превръща в инструмент за манипулация и натиск, вместо в свободен избор на визия. Истината е, че всеки проект има правото да избере най-подходящия шрифт за своята целева аудитория, без да се чувства виновен или „недостатъчно български“, ако използва шрифт с международна кирилица.

Латиницата няма национални стилове – защо тогава кирилицата трябва да има? 

В света на типографията латиницата не се дели на „американска“, „британска“ или „немска“ латиница, въпреки че различни шрифтове са създадени от дизайнери от цял свят. Вместо това, латиницата се класифицира по графични и стилови особености – като Grotesque, Humanist, Geometric, Transitional и др. – но не и по национален признак.

Това подчертава едно просто и силно правило:

Шрифтът е въпрос на стил и функция, не на националност.

На този фон, настояването кирилицата да се дели на „българска“ и „руска“, и то с идеята (и внушението) единият стил да бъде „по-правилен“, звучи непрофесионално и идеологически натоварено. Ако при латиницата никой не нарича Helvetica „швейцарска латиница“ или Times „британска латиница“, защо да въвеждаме такива политически нюанси в кирилицата?

Термини като „гражданска кирилица“ или „традиционна кирилица“ са много по-точни, защото не натоварват формата с национално значение. Шрифтът трябва да служи на смисъла, а не да го идеологизира.

Защо терминът „руска кирилица“ е неточен?

Терминът „руска кирилица“ често се използва за обозначаване на графичния стил на кирилицата, въведен в Русия след реформата на Петър I през 1708 г. Тази реформа създава така наречения „граждански шрифт“, който опростява и европеизира кирилицата, доближавайки я до латинската типография. Целта е да се улесни книгопечатането и да се модернизира обликът на руската книжнина, като се доближи до западноевропейските стандарти. 

С течение на времето гражданската кирилица става стандарт за печатна кирилица не само в Русия, но и в България, Сърбия и други страни. Тя играе важна роля в развитието на книгоиздаването и писмената култура на славянските православни народи. ​

Алтернативни и по-точни термини

Поради широкото използване на гражданската кирилица в различни страни, терминът „руска кирилица“ може да бъде подвеждащ. По-точни и неутрални термини включват:​

• Гражданска кирилица: Това е оригиналното и исторически вярно наименование, въведено по време на реформата на Петър I.
  А не „руска кирилица“ – както вероятно по-късно е започнало да се използва жаргонно или дори умишлено манипулативно да се налага, с цел да се внуши изкуствено разделение и да се предизвика напрежение, често с корисни или идеологически цели.​

• Стандартна кирилица: Подчертава широкото ѝ използване като стандарт в различни страни.​

• Традиционна кирилица: Отразява историческата ѝ роля и продължителната употреба.​

Използването на тези термини помага да се избегне националното оцветяване и да се подчертае общата културна и историческа стойност на този графичен стил.​

НАКРАТКО

Терминът „руска кирилица“ е неточен и може да бъде заменен с по-неутрални и точни термини като „гражданска кирилица“, „стандартна кирилица“ или „традиционна кирилица“. Това отразява по-добре историческата реалност и културното значение на този графичен стил в различни славянски страни.

Защо не подкрепяме термина „българска кирилица“

Кирилицата е културна система

Кирилицата е цялостна комуникационна система. Може да се разглежда от гледна точка на:

• писменост и графична структура – включва букви, графични правила, пунктуация;

• езикова функция – обслужва множество езици (български, руски, сръбски, украински и др.);

• типография и визуална комуникация – с различни стилове, шрифтове, начини на изписване;

• историческа и културна приемственост – с дълбоки връзки между държави, народи и епохи.

Културната устойчивост на кирилицата е дълг!

Кирилицата е общо културно наследство, създадено, за да обединява, а не да разделя. Вместо да я фрагментираме по национални линии – „руска“, „българска“, „сръбска“ – имаме дълг да я запазим като едно устойчиво и взаимосвързано цяло, което носи стойност отвъд държавните граници.

Кирилицата се използва официално в България, Русия, Беларус, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Молдова (включително в Приднестровието), Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
В някои от тези държави тя съществува паралелно с латиницата, а в други е в процес на замяна, но навсякъде запазва официален или културно значим статут като част от писмената идентичност.

Преход от кирилица към латиница

Внушенията за „национална правилност“ на графичния стил не само не помагат на четимостта, но и рискуват да превърнат писмената култура в поле за идеологически борби.

А писмеността е мост, не бариера.

Вместо да се фокусираме върху това кой графичен стил е по-„български“, по-важно е да запазим достойнството на кирилицата като интелигентна, функционална и достъпна система, валидна за всички, които я използват със смисъл.
Имаме дълг да запазим стойността на кирилицата като едно устойчиво цяло – не да я разпадаме на стилови фрагменти, обременени с национални внушения.
Така ще я защитим и от непочтено използване и манипулации.

Терминът „българска кирилица“ не отразява нито историческа, нито езикова, нито нормативна реалност.
Той е типографски жаргон, възникнал сравнително късно, и често се използва за идеологически или маркетингови цели, а не за реално улесняване на четимостта или културно съхранение.

Подобно на това, че няма „американска латиница“, няма нужда и от „българска кирилица“. Има добър шрифт – и подходящ за целта шрифт. Това е, което наистина има значение.

Приоритети при избор на шрифт за уебсайт

1. Четимост на всички устройства

   • Поддържа се добре на мобилни телефони, таблети, лаптопи и монитори с различна резолюция.

2. Универсална съвместимост

   • Шрифтът се зарежда правилно в различни браузъри и WebView среди (напр. в приложения като Viber, Instagram, Messenger).

3. Ниско натоварване на сървъра

   • Минимално тегло (в KB), по-малко HTTP заявки, няма нужда от зареждане на допълнителни стилове (bold, italic и др.).

4. Плавно поведение при fallback

   • При липса на шрифта, системата избира подходящ заместител без да „чупи“ текста.

5. Добро представяне в мултиезичен контекст

   • Хармония между кирилица и латиница – особено важно за текстове с имена, марки, термини на английски.

6. Ясно разграничение на символите

   • Визуална разлика между сходни символи (напр. I/l/1, o/O/0, п/н/и), което улеснява четенето.

7. Ниско когнитивно натоварване

   • Не разсейва, не натоварва очите при дълго четене, не изморява подсъзнанието.

8. Доказана стабилност и поддръжка

   • Поддържан от големи платформи (Google, Microsoft, Apple), редовно актуализиран.

9. Стилистична неутралност

   • Шрифтът не „говори вместо съдържанието“, не доминира с характер, а подчертава текста.

10. Бранд консистентност и достъпност

    • Пасва на цялостния визуален стил и е достъпен за хора със зрителни затруднения.

11. Социална отговорност – достъпност (accessibility)

    • Шрифтът трябва да бъде четим и разбираем за хора с различни зрителни и когнитивни затруднения. Това включва добра видимост при слаб контраст, коректно поведение при увеличен мащаб, съвместимост със screen reader-и и общо усещане за равен достъп до съдържанието.

    Изборът на достъпен шрифт е част от етиката на добрия уеб дизайн, не само от неговата естетика.

Автентичност на външен вид, но не и в съдържание

Доста неуместно звучи настояването за използване на шрифтове с етикет „българска кирилица“ от дизайнери и уеб разработчици, които в повечето случаи дори не използват БДС клавиатура, говорят на жаргонна терминология, което травмира българския език или с чуждици, и реално не прилагат българския език като културна практика. Така визуалната претенция за „българско“ се превръща в стилов жест без съдържание – форма без автентична връзка. В повечето случаи дори нямат ефективни аргументи. А, ако имат те са по-скоро теоретични.

Изборът на шрифт в уеб дизайна е въпрос на функция, контекст и аудитория

В уеб среда изборът на шрифт не е патриотичен жест, а функционално и дизайнерско решение, което трябва да отчита:

• читателската аудитория,

• типът съдържание и дължината на публикациите,

• устройствата, през които се достъпва сайтът,

• както и техническите ограничения на платформата.

Да се настоява за използването на конкретен стил на кирилицата във всички уебсайтове — при различни цели, вкусове и технологии — означава да се игнорират основните принципи на добрия уеб дизайн: гъвкавост, четимост и универсалност. Шрифтът трябва да служи на съдържанието и преживяването на потребителя, а не на идеологически рамки.

Изборът на шрифт е и стратегическо, мениджърско решение

Освен естетически и функционален избор, шрифтът в уебсайт е и мениджърско решение, особено когато става дума за скорост, сървърно натоварване и потребителско изживяване. Някои модерни уеб шрифтове изискват зареждане на множество файлове с различни тегла (light, regular, bold, italic и т.н.), което увеличава броя на HTTP заявките, забавя страниците и натоварва хостинг ресурсите, особено при висока посещаемост. Това означава, че неподходящ шрифт може реално да оскъпи поддръжката на сайта и да влоши представянето му в търсачки и при мобилни потребители.

Използването на системен или лек шрифт, като Tahoma, е не само безопасен визуален избор, но и рационално управленско решение, което пази ресурси, ускорява сайта и подобрява SEO и UX.

Не всеки шрифт се показва еднакво на всяко устройство

Важно е да разберем, че в реалната уеб среда не всеки шрифт се показва еднакво на всички устройства. Независимо какво е зададено в кода на уебсайта, всяко устройство – телефон, таблет, телевизор, лаптоп – има собствена библиотека от системни шрифтове, и когато не открие конкретния шрифт, който сайтът изисква, автоматично го замества с друг, наличен в неговата система. Този процес се нарича font fallback (резервен шрифт) и е напълно автоматичен – нито дизайнерът, нито потребителят го контролират пряко.

Така че дори да използваме „българска кирилица“ в шрифт по дизайн, няма гаранция, че тя реално ще бъде показана точно така на всички устройства. В някои случаи мобилни браузъри, вградени приложения като Viber или Messenger, или по-стари телефони изобщо не зареждат шрифта, а го подменят със системен – често дори в стил, който противоречи на първоначалния замисъл на дизайнера.

Това означава, че визуалният контрол върху текста никога не е пълен, и затова е неуместно да се твърди, че даден стил трябва да бъде „задължителен“ за всички сайтове. В крайна сметка, устройството решава как ще покаже текста – не дизайнерът, и със сигурност не маркетинговите лозунги.

Защо настояването за „българска кирилица“ в уеб няма реална основа

1. Българската кирилица не е официален стандарт

Няма нормативен документ, който да изисква сайтовете или институциите в България задължително да използват шрифт с български графичен стил на кирилицата. Unicode е един и същ за всички форми на буквите, и разликата е чисто визуална, не семантична или езикова. Следователно настояването има емоционален заряд,  (често манипулативен, режисиран дори като въздействие върху дизайнерите), но не юридическа или функционална основа.

 2. Няма универсална дефиниция какво е „българска кирилица“

Самото понятие е условно, жаргонно и субективно. Някои шрифтове, които се определят като „български“, имат смесени елементи или не отговарят на историческите калиграфски традиции. Липсата на официална типографска класификация прави термина неприложим като универсален критерий.

 3. Читателят не забелязва стилистичната разлика

Повечето читатели не различават дали буквата „д“ е с отворена българска форма или със затворена руска, нито дали буквата „г“ има ченгелче или не. Фокусът на потребителя е върху съдържанието, не върху графиката на буквите. Следователно визуалното настояване за „правилен“ стил често е по-важно за дизайнера, отколкото за читателите.

4. Типографската свобода е част от творческата идентичност

Да налагаш конкретен стил за всички български уебсайтове означава да ограничиш свободата на визуалния език, да подмениш индивидуалния избор с масова норма. Това е в противоречие с принципите на дизайн културата и разнообразието в комуникацията.

 5. Реалната езикова идентичност идва от правилната употреба на езика, не от стила на буквите

Можеш да използваш „българска кирилица“, но ако пишеш с чуждици, жаргон и без граматична култура, това няма да направи съдържанието по-българско. Езиковата идентичност се изгражда с мисъл и съдържание, а не само с графика.

6. Много шрифтове с „руски“ стил имат по-добра четимост на екран

Някои международни уеб шрифтове, дори с т.нар. „руска кирилица“, са оптимизирани за пикселна мрежа, екрани с ниска резолюция и мобилни устройства, което ги прави по-функционални за уеб. Настояването за шрифт, който визуално изглежда „правилен“, но не е добре технически настроен, може да доведе до по-лошо потребителско изживяване.

Защо е добра идея да използваме шрифт Tahoma в уеб сайтове и приложения

В свят, в който уеб шрифтовете стават все по-сложни, красиви и персонализирани, една класическа опция остава стабилен и надежден избор: Tahoma.

Може би изглежда скромен в сравнение с модерните Google Fonts, но Tahoma има предимства, които го правят безценен, особено когато става дума за четимост, поддръжка и стабилност.

✅ Какво е Tahoma?

Tahoma е системен sans-serif шрифт, създаден от Matthew Carter за Microsoft през 1994 г. Става част от операционните системи още от Windows 95 и продължава да се използва масово и до днес. Шрифтът е ясен, компактен, с перфектна четимост на малък и среден размер текст, както на латиница, така и на кирилица.

Основни предимства на Tahoma

 1. Пълна поддръжка на кирилица

Tahoma включва богата кирилска таблица, което го прави идеален за български, руски, украински и други езици, използващи кирилица. За разлика от много web шрифтове, които имат само основна кирилица, Tahoma показва текстовете естествено и красиво, без да „сече“ буквите.

 2. Системна наличност

Tahoma е наличен по подразбиране във всички Windows системи, както и в macOS и някои Linux среди. Това означава:

• не е нужно да се зарежда от външен източник;

• няма риск от блокиране на шрифта от браузъра или мрежата;

• работи дори офлайн и в ограничени среди като WebView на мобилни приложения.

3. Безупречна четимост

Шрифтът е проектиран така, че всички букви и цифри са ясно различими, дори при малък размер на екрана. Това го прави отличен избор за мобилни устройства, стареещи екрани, или потребители със зрителни затруднения.

4. Идеален за fallback

Когато използвате уеб шрифт, винаги трябва да има резервен (fallback). Tahoma е най-надеждният резервен шрифт, защото:

• показва кирилица перфектно;

• не „чупи“ bold и italic;

• поддържа широк набор от символи, включително стрелки, валути и кавички.

 Tahoma и мобилните приложения (Viber, Messenger, Instagram)

Много уеб сайтове се отварят през вградени браузъри (WebView) в приложения като:

• Viber

• Facebook Messenger

• Instagram

• TikTok

Тези WebView браузъри често блокират уеб шрифтовете (като Google Fonts), което води до:

• объркано форматиране;

• нечетим bold текст;

• „маймунки“ – символи вместо букви на кирилица.

Tahoma обаче е системен шрифт и се показва дори в тези ограничени среди – без никакви допълнителни скриптове или зареждания.

Tahoma не натоварва сървъра и ускорява зареждането

Ефективност и бързина –  защо Tahoma е шрифт с минимално натоварване

Една от най-често пренебрегваните, но изключително важни характеристики на шрифта Tahoma е неговата лека цифрова тежест и нула зависимост от външни ресурси. За разлика от модерните уеб шрифтове, които се зареждат от външни сървъри и понякога могат да добавят десетки килобайти (или дори мегабайти) към зареждането на страницата, Tahoma вече е част от операционната система на потребителя. Това означава, че той не се тегли нито от Google Fonts, нито от собствен сървър, а се зарежда мигновено от локалната система на устройството. Така се пести време за зареждане, намалява се броят на HTTP заявки и се минимизира CPU обработката на текста, особено при мобилни устройства.

В сайтове с висока посещаемост или дълги текстове/статии това може да има значителен ефект върху натоварването на сървъра, защото всяка заявка към външен шрифтов ресурс е още една точка на забавяне и натоварване на трафика. Използването на Tahoma е не само визуално стабилно, но и технически ефективно решение, което ускорява сайта, оптимизира ресурси и гарантира стабилност дори при слаб интернет.

Това го прави логичен избор за сайтове, които се стремят към висока производителност и максимално потребителско удобство.

За кого е подходящ Tahoma?

Накратко

Tahoma е невидим герой на дигиталния текст.
Не крещи със стил, но винаги е ясен, точен и надежден. В свят, където UX е важен и всяка секунда зареждане има значение, изборът на сигурен, лек и четим шрифт като Tahoma може да направи разликата между объркан потребител и удовлетворен читател.

Психология на шрифта: защо Tahoma помага на читателя, вместо да го разсейва

От психологическа гледна точка, Tahoma е шрифт с ниска визуална „личност“, което го прави идеален за текстове, където смисълът, информацията и концентрацията са приоритет. Това е особено важно при дълги, аналитични текстове с високо информационно съдържание и по-висок стил на писане, каквито често се срещат в образователни, професионални и журналистически уебсайтове.

Докато декоративните или прекалено стилизирани шрифтове привличат вниманието към себе си и често разсейват мисълта на читателя, Tahoma стои на заден план – подчертава думите чрез яснота, не чрез стил. Така се създава плавно, непрекъснато четене, при което умът остава във фокуса на съдържанието, а не в графиката.

Това прави Tahoma предпочитан избор не само за интерфейси и навигации, но и за дълги публицистични текстове, аналитични материали, инструкции, научни обяснения или образователни ресурси – навсякъде, където вниманието трябва да се задържи върху идеята, а не върху формата ѝ.

По този начин се постига положително въздействие върху читателя, защото той не се затруднява, не се уморява подсъзнателно от шрифта и може да възприеме съдържанието с лекота и яснота.

Добрият шрифт не се забелязва – той просто помага да разбереш текста.

Шрифтът като дългосрочна емоционална асоциация

Когато даден сайт – особено медиен, образователен или аналитичен – предлага дълги, съдържателни и регулярно четени текстове, изборът на шрифт не е просто дизайнерска стъпка, а брандинг решение с психологически ефект.

Ако се използва твърде модерен, необичаен или визуално натоварен шрифт, който изглежда стилен на пръв поглед, но създава леко, но постоянно напрежение при четене, това напрежение се натрупва подсъзнателно у читателя.

С времето този тип шрифт може да започне да се асоциира с умора, напрежение и „тежест“, независимо от качеството на съдържанието.
И така визуалният избор започва да работи срещу бранда, защото вместо да носи усещане за достъпност и лекота, той подсъзнателно отблъсква читателя.

За разлика от това, Tahoma създава усещане за лекота, стабилност и доверие, които с времето се запаметяват като част от идентичността на сайта, без да пречат на съдържанието – напротив, подкрепят го.

Когато шрифтът започне да работи срещу бранда

С натрупване на опита от четене, шрифтът започва да изгражда емоционална връзка с усещането за самото издание. Ако визуалният стил уморява, макар и едва доловимо, в мозъка се изгражда негативна асоциация – четенето на този сайт изисква усилие.
И без човек да осъзнава защо, в един момент просто не му се иска да се връща често към съответното издание, дори когато съдържанието е ценно.

Така шрифтът, който първоначално е бил избран за да „впечатлява“, започва да отблъсква – тихо, но ефективно.
Tahoma, с неутралния си и лек дизайн, избягва този капан. Тя не изгражда асоциации с умора, а с достъпност, лекота и стабилност – качества, които читателите ценят, дори когато не ги назовават.

Допълнителни аргументи в полза на практичния шрифт пред „визуалната идеология“

1. Адаптивност при мултиезични сайтове

Ако сайтът съдържа не само български текст, а и английски, латински имена, чужди цитати или терминология – Tahoma осигурява плавен преход между кирилица и латиница, защото визуалният стил на двете азбуки е близък.
При някои „български кирилици“ латинската част стои съвсем различно и разбива визуалната цялост на текста.

 2. Консистентност при глобален достъп

Ако сайтът се чете не само от България, а и от чужбина – включително от българи в чужбина или от хора, които учат езика – тогава стилизираната „българска кирилица“ може да създаде затруднение. Някои от формите (напр. „г“ и „д“) не се разпознават веднага от не-свикнали читатели.
Tahoma осигурява по-универсална четимост, без културна бариера.

 3. По-добра поддръжка от технологии за достъпност (accessibility) – важна социална отговорност

Шрифтове като Tahoma са оптимизирани за екрани с ниска резолюция, екранни четци (screen readers), четещи приложения за хора с увреждания, и програми за автоматично мащабиране.
Много от модерните уеб шрифтове с „българска кирилица“ не са тествани или не се представят добре в тези технологии.

4. По-малко поддръжка, по-малко грешки

Използването на Google Fonts или самостоятелно хоствани шрифтове с „българска кирилица“ изисква техническа поддръжка – добавяне на fallback, зареждане на кирилски subset, настройки за weight и display swap. Ако нещо се обърка – текстът се чупи, стиловете се загубват, а потребителят вижда „маймуни“ или странен bold.
Tahoma просто работи – навсякъде.

 5. Предпочитан от мобилни браузъри и стари устройства

В реалния свят има потребители с по-стари телефони, ограничени мобилни браузъри (вкл. Viber WebView, Facebook WebView, TikTok in-app), където много шрифтове не се зареждат или се подменят с произволен системен шрифт.
Tahoma е част от всички мобилни системи – изглежда нормално, без нужда от зареждане, без риск от „чупене“.

Когато изкуството се политизира – шрифтът губи свободата си

Шрифтът, както всяка форма на дизайн, е визуално изкуство, създадено да служи на функция, съдържание и усещане. Налагането на определен графичен стил като „национално задължителен“ или „истински български“ е форма на политизиране на дизайнерската визия, която обезсмисля художествената свобода и индивидуалния избор.

Да настояваш българските сайтове да използват „българска кирилица“ само защото е етикетирана така, е все едно да настояваш картините на Ван Гог да струват по-малко от тези на български художник само защото не е нашенец.
Ценността на дизайна не идва от географията на създателя, а от качеството, функционалността и контекста.

Опитите да се национализира шрифтът – визуален, приложен и функционален обект – го изваждат от сферата на дизайна и го вкарват в идеология, където губи гъвкавостта, откритостта и универсалността си. А това е в противоречие със самата същност на визуалната комуникация.

ИСТОРИЯ

Първите дигитални шрифтове на кирилица се появяват в края на 70-те и началото на 80-те години, в контекста на развитието на компютърната типография в Съветския съюз и Западна Европа.

 Най-ранни прояви:

• В СССР, в институти като НИИСИ и ВЦ АН (Изследователски центрове по информатика), започват да се използват кирилизирани bitmap (точкови) шрифтове за нуждите на локални компютърни системи, принтери и терминали.

• На Запад, първите дигитални шрифтове с кирилица се разработват в началото на 80-те, основно от компании като Adobe, Linotype и Bitstream, и често се създават от небългарски дизайнери, следвайки руски типографски модели.

Конкретен пример:

• Един от първите мащабно разпространени шрифтове с кирилица е Times Cyrillic, разработен от Linotype и базиран на руски образци.

• Bitstream Charter Cyrillic (създаден от Matthew Carter в края на 80-те) също е сред ранните универсални шрифтове с кирилица.

Важно: До 1995–2000 г. почти всички дигитални шрифтове с кирилица използват „руския“ графичен стил, защото:

• са създадени извън България;

• са правени за руски, украински, сръбски и други пазари;

• български дизайнери още не участват активно в глобалната типографска индустрия.

Български пробив:

Първите опити за създаване на кирилица с български графичен стил в дигитална форма се появяват след 2005 г., като част от проекти като „Българска кирилица“ на Фондация „Типофест“ и усилията на типографи като Васил Йончев, Кирил Златков, Калин Серапионов и др.

Хронология: Създаване и развитие на дигиталната кирилица

1970–1980 г. – Първите стъпки (bitmap ера)

• СССР: Създаване на първи точкови (bitmap) шрифтове с кирилица за компютърни терминали и държавни машини. Шрифтовете са базирани на руски графичен стил – силно опростени и функционални.

• Западна Европа и САЩ: Появяват се първите опити за латински шрифтове с кирилски разширения, създавани от компании като Mergenthaler Linotype и Bitstream, предназначени основно за съветски партньори.

1980–1990 г. – Постепенно навлизане на кирилица в PostScript и TrueType

• 1984 г. – Adobe представя PostScript, но първоначално без поддръжка за кирилица.

• Късните 80-те – започва добавяне на кирилица към класически шрифтове: Times, Helvetica, Courier, и др.

• Bitstream Charter Cyrillic (1987–1989) – един от първите широко разпространени шрифтове с кирилица.

• Всички тези шрифтове използват руски графичен модел на кирилицата.

1990–2000 г. – Масова дигитализация, но без български стил

• Използването на кирилица в глобални шрифтове става стандарт чрез Unicode (въведен през 1991 г.).

• Появяват се кирилски версии на класически шрифтове: Arial, Verdana, Tahoma, Times New Roman – отново в руски стил.

• България използва тези шрифтове без собствен типографски принос в графичния стил на кирилицата.

2005–2015 г. – Български типографи се включват активно

• 2006 г. – Започват инициативи за създаване на български графичен стил на кирилицата.

• 2008 г. – Фондация „Типофест“ стартира кампания „Българската кирилица“.

• Дизайнери като Васил Йончев, Кирил Златков, Стефан Пеев, Стефан Георгиев, Калин Серапионов създават шрифтове с ясно дефиниран български графичен стил.

• Появяват се шрифтове като Adys, UniType Bulgarian, Vazir Cyrillic, Modulor, Futura Cyrillic Bulgarian Edition и др.

2016 – днес: Международно признание за българския стил

• Google Fonts започва да приема „bulgarian subset“ – като вариант при зареждане на някои шрифтове (Roboto, Noto Sans, и др.).

• Българският стил става официална алтернатива в някои проекти на Adobe, IBM и др.

• Продължава разработването на open source шрифтове с български стил – все още с ограничено използване извън България.

Извод:

До началото на XXI век всички дигитални кирилски шрифтове следват руския графичен модел.

Всички тези ранни шрифтове използват руски графичен модел на кирилицата – не защото е бил предпочетен пред българския, а просто защото тогава такъв е съществувал.
Не е имало реален избор между „български“ и „руски“ стил – българският просто още не е бил дефиниран в дигитална форма.

Понятието „българска кирилица“ като визуален стил се появява чак след 2005 г., и е резултат от културна реакция срещу доминиращия руски стандарт.

Първи дигитален шрифт с кирилица (по историческа тежест):

Times Cyr (известен още като Times New Roman Cyr)

• Година: началото на 1980-те (някои източници сочат още 1978–1981 г.)

• Дизайнер: Владимир Ерко (типограф и дизайнер в СССР) – адаптира Times New Roman за кирилица.

• Контекст: Проект на Съветския съюз за нуждите на научната и държавна публикация. Шрифтът е използван в правителствени документи, енциклопедии и книги.

• Характеристика: Изцяло руски графичен стил, съобразен с държавната типографска традиция.

Първият широко разпространен западен шрифт с кирилица:

‍ Bitstream Charter Cyrillic

• Година: около 1987–1989

• Дизайнер: Matthew Carter, една от легендите в типографията.

• Особености: Включва пълна поддръжка на кирилица, предназначена за публикации на Източноевропейски езици, включително руски, сръбски и български.

• Отново: използва руския графичен стил на кирилицата.

Какво липсва?

• Няма данни за български дизайнер, който да е създал дигитален шрифт с българска кирилица преди 2005 г.

• Почти всички early шрифтове (дори когато се използват за български текстове) са правени извън България или от дизайнери, които не познават българската графична традиция.

Извод:

Най-ранният кирилизиран дигитален шрифт се свързва с Владимир Ерко и адаптацията на Times New Roman в СССР.
На Запад, заслугата се приписва на Matthew Carter с Bitstream Charter.
Българската типографска линия започва да се оформя чак в началото на XXI век.

Често задавани въпроси

Защо не Google Fonts?
Google Fonts са чудесни, но не винаги се зареждат коректно в мобилни приложения или при слаба връзка. Tahoma е локален и не зависи от външен източник.

Мога ли да комбинирам Tahoma с други шрифтове?
Разбира се! Използвай го за основен текст, а за заглавия – друг декоративен шрифт (с кирилица).

Подходящ ли е Tahoma за мобилен дизайн?
Да. Именно заради мобилни устройства и WebView Tahoma се оказва изключително полезен и стабилен.